Посветено на
Залях ли те с порой от думи
и всяка бе голяма грешка.
Не се опитвай да се чудиш,
дали да бъркаш е човешко.
Не, недей да си правиш труда,
знам, че не те интересува.
Не, недей ме докосва сега,
фалшивата нежност не струва.
Без смисъл, безуспешно те изнудих,
да ме последваш в мрачния безкрай.
Който сам е гигантска заблуда
на собствените ни мозъци, май...
Не, едва ли този свят съществува:
Светът, за който ти говорих.
Във него живея и него сънувам,
и, че му вярвам се престорих.
Не искаш ли? Просто недей да ме слушаш.
Аз ще замлъкна напук.
Знам, че няма как да ме напускаш,
защото никога не си бил тук.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Фредерик Todos los derechos reservados
Много ми хареса 
