Grimoir (Фредерик)
36 265
10.06.2005 г., 23:40 ч.

Посветено на 

  Поезия
916 0 4

Залях ли те с порой от думи
и всяка бе голяма грешка.
Не се опитвай да се чудиш,
дали да бъркаш е човешко.

Не, недей да си правиш труда,
знам, че не те интересува.
Не, недей ме докосва сега,
фалшивата нежност не струва.

Без смисъл, безуспешно те изнудих,
да ме последваш в мрачния безкрай.
Който сам е гигантска заблуда
на собствените ни мозъци, май...

Не, едва ли този свят съществува:
Светът, за който ти говорих.
Във него живея и него сънувам,
и, че му вярвам се престорих.

Не искаш ли? Просто недей да ме слушаш.
Аз ще замлъкна напук.
Знам, че няма как да ме напускаш,
защото никога не си бил тук.

© Фредерик Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не съжалявай за нещата,които си направил,а за онези които не си!" Много ми хареса
  • На мен ми харесва,много.
  • Интересно е стихотворението ти! Не знам на кой си го посветила, но е доста интересно! И аз имам едно стихотворение - "Посвещение", на което никой не обърна внимание, но така е понякога в живота - точно нещата, на които най много държим си остават неоценени.
  • ех, едно нещо да направя с посвещение и никой да не се впечатли... Такъв е животът. Каква беше философията на еди-кой си от еди-кой си сериал?! А, да: "КОФТИ".
Предложения
: ??:??