Посветено на Баба

Мила бабо, как си на небето?

Знам, че имаш всичко там...

Дадох ти парченце от сърцето,

то умря с тебе знам...

Толкова ми липсваш на земята,

че не зная как се преживява

тази мъка ми е непозната,

и не зная, бабо, как се примирява.

Толкоз много за любови писах,

а за тебе ни един куплет.

Моля те, прости ми че не стигнах

приживе да ти поднеса букет...

Всяка вечер гледам към звездите, 

гледаш ли понякога от там и ти?

Ако можех някак си да върна дните,

но не може, пробвах, но уви...

Идвам да те видя, но на гроба,

дума не обелваш, и боли.

И прегръщам ледената плоча,

и измивам я с поточе от сълзи.

Винаги ще чакам с надежда,

пак да чуя милия ти глас,

споменът към тебе ме отвежда,

виж ме бабо, та това съм аз...

Винаги ще те обичам, и помни,

търся те във всеки Божи ден,

и не може едно небе да ни раздели,

ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕШ ЧАСТ ОТ МЕН!!!