NiksY (Николай Николов)
11 7
11 jun 2006, 11:46

Посветено на хората 

  Poesía
1005 0 5
Ние, хората...
сме толкова предвидими!
Първо мили,
на моменти зли -
страдаме и нараняваме,
а от всичко това боли...

Ние, хората...
не сме загадка!
Интересите си гледа всеки,
а пък другите, нали -
сами да се оправят в света:
Правилно било така... Дали?

Ние, хората...
не сме човеци...
Живеем, щастливи за да сме,
а чуждо щастие крадем,
единствено, за да се чувстваме добре...
но не става и това... защо не спрем?

Ние, хората...
прозрачни сме!
Отвън красиви, вътре гнили,
а всъщност всичко е фалшиво...
Но продължаваме - радостно унили,
вървим напред... но май накриво.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей,Ники!
    Всеки,дал коментара си,се е засегнал някак,защото,наистина,има строга индивидуалност сред хората.Можеш да ги класираш по общи показатели,но не и в тези групи,които си изтъкнал.Всъщност,можеш,но не "общоэнаменателно",както казва Вики.Стиха ти съдържа много "екзистанциализъм",както казва един друг автор,но,може би,изразен неточно.
    Аз те поддържам за идеята,но я развий повече.Стихът ти,в никой случай,не е слаб,напротив.
    Поздрав!
  • Логиката ти е безупречна!
    Поздрав!
  • Наченки на нещо...,а нищо! Извинявай и ...дерзай!
  • Или си любовно разочарован или не си влюбен...Какав е този песимизъм?!Дай по-ведро!
  • Твърде необективно и детски изказано..Хората са ИНДИВИДУАЛНИ и не са ГНИЛИ. Някои са, но други не...Ще извиняваш, но стиха ти е слаб. А усещам, че имаш талнта да пишеш, използвай го. И не слагай всички под общ знаменател, глупаво е.
Propuestas
: ??:??