11.06.2006 г., 11:46

Посветено на хората

1.2K 0 5
Ние, хората...
сме толкова предвидими!
Първо мили,
на моменти зли -
страдаме и нараняваме,
а от всичко това боли...

Ние, хората...
не сме загадка!
Интересите си гледа всеки,
а пък другите, нали -
сами да се оправят в света:
Правилно било така... Дали?

Ние, хората...
не сме човеци...
Живеем, щастливи за да сме,
а чуждо щастие крадем,
единствено, за да се чувстваме добре...
но не става и това... защо не спрем?

Ние, хората...
прозрачни сме!
Отвън красиви, вътре гнили,
а всъщност всичко е фалшиво...
Но продължаваме - радостно унили,
вървим напред... но май накриво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей,Ники!
    Всеки,дал коментара си,се е засегнал някак,защото,наистина,има строга индивидуалност сред хората.Можеш да ги класираш по общи показатели,но не и в тези групи,които си изтъкнал.Всъщност,можеш,но не "общоэнаменателно",както казва Вики.Стиха ти съдържа много "екзистанциализъм",както казва един друг автор,но,може би,изразен неточно.
    Аз те поддържам за идеята,но я развий повече.Стихът ти,в никой случай,не е слаб,напротив.
    Поздрав!
  • Логиката ти е безупречна!
    Поздрав!
  • Наченки на нещо...,а нищо! Извинявай и ...дерзай!
  • Или си любовно разочарован или не си влюбен...Какав е този песимизъм?!Дай по-ведро!
  • Твърде необективно и детски изказано..Хората са ИНДИВИДУАЛНИ и не са ГНИЛИ. Някои са, но други не...Ще извиняваш, но стиха ти е слаб. А усещам, че имаш талнта да пишеш, използвай го. И не слагай всички под общ знаменател, глупаво е.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...