Посветено на Него!

Някога обичаше една жена,

тя не беше твоя, беше чужда,

ти направи я жена

макар, че имаше съпруга.

Тази, другата жена бях аз,

изпълнена със обич и мечти,

другата за теб останах аз,

сърцето ме разкъсано кърви.

Исках любовта за теб да бъда,

исках щастието да е с нас,

в щастлив човек да те превърна,

толкова ли много исках аз!?

В стремежа си щастлив да те направя,

с присъствието си в живота твой,

аз загубих моя, не забравяй,

но това е личен избор, знай!

Тежи ми само, че Съдбата,

тъй подло си играе с нас,

тежи ми много на душата,

че нявга нещо обеща…

Дали ще съжаляваш нявга!?

Дали сърцето твое ще скърби!?

За тази твоя, другата жена,

която нейния живот ти подари!?

Навярно мъничко ще страдаш,

ще си спомняш нашите дни.

Дали пред себе си ще си признаеш,

че без мен не можеш ти!?

Дали ще лееш сълзи във нощта?!

Дали ще признаеш грешката своя!?

Или ще кажеш - това е Съдба,

че не ще бъда никога твоя!?

Сърцето кърви от обида,

че искаш да ида при друг,

душата ми малка се свива -

аз искам ТЕБ за съпруг!

Ще дойде ден, ще си ида

от нашето малко гнездо,

дали ще бъдеш щастлив, все се питам,

когато ме няма в твойто легло!?

Когато вече си ида,

аз няма да плача за теб,

ще трябва да бъда истински силна,

макар, че ще страдам за теб.

Тогава не искам да помниш

за всичко, свързано с мен,

не искам да помниш и как ти се молих,

и как мечтаех да бъдеш до мен.

Когато някога ме срещнеш,

случайно с някой мъж,

недей дори да ме поглеждаш,

защото ти ме подари на този мъж.

Вината няма да е моя,

аз исках винаги да съм със теб,

ти не искаше да бъда твоя,

не искаше от мен дете.

Но аз не ти се сърдя,

прекалено си ми скъп,

не мога и времето да върна,

за да мога поне да го спра.

Само едно искам от тебе -

в сърцето си кътче да пазиш за мен,

нека то си бъде за мене,

за мен, до последния ден.

Някога в спомен далечен,

спомни си, че обичаше мен,

не забравяй как ме обрече

да бъда сама и без теб.

Спомни си колко те чаках,

как роних сълза след сълза,

как стоях до прозореца плахо

и чаках да дойдеш в нощта.

Знай, че друга няма да намериш,

която да те обича повече от мен,

жалко, че това ще го разбереш,

едва когато няма да си с мен.

Дали ще мога вече да обичам,

когато съм далеч от теб,

или по спомените ще въздишам,

които все са свързани със теб?!

Едничък спомен ще топли душата,

спомен за теб и мойта любов,

ще прегръщам за миг самотата,

ще търся своя отминал живот…

Самотата ще бъде със мене,

тя ще бъде спътница в моя живот,

любовта към теб в сърцето ще тлее,

скъпо ми струва твойта любов.

Болеше, когато ми казваше,

че трябва да търся друга любов,

че трябва от теб да си ида,

да започна без теб друг живот.

Болката беше винаги с мене,

ръка за ръка с любовта,

сърцето ми тихичко стенеше,

и пак бях твоята чужда жена…

Чуждата бях, която обичаше,

без да се вричаш пред Бога,

да ми прости Господ, но винаги,

ЩЕ ОБИЧАМ ТЕБЕ, ИНАК НЕ МОГА!!!