Затвори вратата на дома и отвънка.Тихо в ключалката ключа превъртя.Зад нея остави тъжно да звънканай-тънката струна - любяща жена!
Полегнала тихо на пода окалян.проливаща тежки горчиви сълзи.Повтаряща твоето име ,,потаен'', с кървящи, до рана, две тъжни очи!
С черни коси, от разкош разпилени, притискаше скъпите мъжки следи!Чувства заспиваха почти уморени,с притворени мигли, ,,потаен'' шепти!
В нощ като тази звездите не гаснат.Луната е с кървавоален нюанс.Напомнят и те, че светът е за двамаи нова любов ще я дебне след таз!