30 jul 2007, 15:55

Потаен 

  Poesía
744 0 21
Затвори вратата на дома и отвънка.
Тихо в ключалката ключа превъртя.
Зад нея остави тъжно да звънка
най-тънката струна - любяща жена!

Полегнала тихо на пода окалян.
проливаща тежки горчиви сълзи.
Повтаряща твоето име ,,потаен'',
с кървящи, до рана, две тъжни очи!

С черни коси, от разкош разпилени,
притискаше скъпите мъжки следи!
Чувства заспиваха почти уморени,
с притворени мигли,  ,,потаен'' шепти!

В нощ като тази звездите не гаснат.
Луната е с кървавоален нюанс.
Напомнят и те, че светът е за двама
и нова любов ще я дебне след таз!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??