Jul 30, 2007, 3:55 PM

Потаен

  Poetry
896 0 21
Затвори вратата на дома и отвънка.Тихо в ключалката ключа превъртя.Зад нея остави тъжно да звънканай-тънката струна - любяща жена!

Полегнала тихо на пода окалян.проливаща тежки горчиви сълзи.Повтаряща твоето име ,,потаен'', с кървящи, до рана, две тъжни очи!

С черни коси, от разкош разпилени, притискаше скъпите мъжки следи!Чувства заспиваха почти уморени,с притворени мигли,  ,,потаен'' шепти!

В нощ като тази звездите не гаснат.Луната е с кървавоален нюанс.Напомнят и те, че светът е за двамаи нова любов ще я дебне след таз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...