Jul 30, 2007, 3:55 PM

Потаен 

  Poetry
702 0 21
Затвори вратата на дома и отвънка.
Тихо в ключалката ключа превъртя.
Зад нея остави тъжно да звънка
най-тънката струна - любяща жена!

Полегнала тихо на пода окалян.
проливаща тежки горчиви сълзи.
Повтаряща твоето име ,,потаен'',
с кървящи, до рана, две тъжни очи!

С черни коси, от разкош разпилени,
притискаше скъпите мъжки следи!
Чувства заспиваха почти уморени,
с притворени мигли,  ,,потаен'' шепти!

В нощ като тази звездите не гаснат.
Луната е с кървавоален нюанс.
Напомнят и те, че светът е за двама
и нова любов ще я дебне след таз!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??