21 jun 2014, 19:48

Потоп

  Poesía » Otra
561 0 2

В този ден слънцето трябваше да грее.

Нямаше го.

В този ден Господ трябваше да бди над нас.

Не беше над нас.

Беше някъде на изток и на запад, на север и на юг.

Но не и над нас.

Защоq Господи?

Защо накара Варна да скърби?

Защо не ни предпази?

Нали сме твоите чеда.

Нали децата са твоя божи дар.

Защо ги взе обратно?

Защо?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Негово величество Човекът трябва да уважава Майката природа.Смята се за по силен от нея.Това е мое лично мнение.Все пак той е добър защото когато Майката природа се разсърди той се опитва да помогне на тези които са си изпатили от нея.
  • От "негово величество-човекът"-Господ вземз най-свидното за жалост!Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...