21 jun 2014, 19:48

Потоп

  Poesía » Otra
556 0 2

В този ден слънцето трябваше да грее.

Нямаше го.

В този ден Господ трябваше да бди над нас.

Не беше над нас.

Беше някъде на изток и на запад, на север и на юг.

Но не и над нас.

Защоq Господи?

Защо накара Варна да скърби?

Защо не ни предпази?

Нали сме твоите чеда.

Нали децата са твоя божи дар.

Защо ги взе обратно?

Защо?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Негово величество Човекът трябва да уважава Майката природа.Смята се за по силен от нея.Това е мое лично мнение.Все пак той е добър защото когато Майката природа се разсърди той се опитва да помогне на тези които са си изпатили от нея.
  • От "негово величество-човекът"-Господ вземз най-свидното за жалост!Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...