23 may 2007, 9:18

Потоп 

  Poesía
527 0 5

Неясна тревога се пропива в мен...
тялото ми свикна да попива всичко тези дни!
Още един такъв дъждовен ден,
още една усойна нощ с удавени звезди
и потопът ще ме претопи в тъгата,
ще просмуче свойта лееща се хладина
в най-тайните подпори на душата...
А тя, дали ще доживее утринта?
Неритмичната симфония на капките
подгизна премалелия ми слух...
Мракът сенчест под чадърите и шапките
е миг лъжовно, сляпо сух!
....................................................
Дано да спре за малко да вали,
да търся сух подслон се уморих!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??