Потоп
Неясна тревога се пропива в мен...
тялото ми свикна да попива всичко тези дни!
Още един такъв дъждовен ден,
още една усойна нощ с удавени звезди
и потопът ще ме претопи в тъгата,
ще просмуче свойта лееща се хладина
в най-тайните подпори на душата...
А тя, дали ще доживее утринта?
Неритмичната симфония на капките
подгизна премалелия ми слух...
Мракът сенчест под чадърите и шапките
е миг лъжовно, сляпо сух!
....................................................
Дано да спре за малко да вали,
да търся сух подслон се уморих!
© Катя All rights reserved.
