Потърпи до лятото
Далече си от мен, море,
и чайките ти са далече.
Аз гледам лондонско небе,
с разликата - пооблечен.
Не кораби, а самолети
се движат в моите очи.
Луната вместо фар ми свети
и нямам пясък, а звезди.
Тук не лежа като при тебе.
Чернея също, но от прах.
Решавам делнични проблеми.
Не плувам в теб, а плувам в тях.
Шумът от клаксони ме гали,
не пенестите ти вълни,
а светофарите са ми корали.
Навън не може да се спи.
Навярно днес и ти пенливо,
за мен си спомняш. Може би.
Ще бъдеш пак, море, щастливо.
До лятото ти потърпи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
