Потърпи до лятото
Далече си от мен, море,
и чайките ти са далече.
Аз гледам лондонско небе,
с разликата - пооблечен.
Не кораби, а самолети
се движат в моите очи.
Луната вместо фар ми свети
и нямам пясък, а звезди.
Тук не лежа като при тебе.
Чернея също, но от прах.
Решавам делнични проблеми.
Не плувам в теб, а плувам в тях.
Шумът от клаксони ме гали,
не пенестите ти вълни,
а светофарите са ми корали.
Навън не може да се спи.
Навярно днес и ти пенливо,
за мен си спомняш. Може би.
Ще бъдеш пак, море, щастливо.
До лятото ти потърпи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
