6.11.2015 г., 7:50 ч.

Потърпи до лятото 

  Поезия
374 0 5

Далече си от мен, море,
и чайките ти са далече.
Аз гледам лондонско небе,
с разликата - пооблечен.


Не кораби, а самолети
се движат в моите очи.
Луната вместо фар ми свети
и нямам пясък, а звезди.

 

Тук не лежа като при тебе.
Чернея също, но от прах.
Решавам делнични проблеми.
Не плувам в теб, а плувам в тях.

 

Шумът от клаксони ме гали,
не пенестите ти вълни,
а светофарите са ми корали.
Навън не може да се спи.

 

Навярно днес и ти пенливо,
за мен си спомняш. Може би.
Ще бъдеш пак, море, щастливо.
До лятото ти потърпи.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • Чудесен стил, без натруфеност и излишности - точно както ми харесва!
  • Хей, Валентине - написал си чудесно стихотворение и влязох тук само за да те аплодирам! Аплодисменти!!!
  • Хъххх...ама много тъжно ми стана от този твой чудесен стих, човеко!
    Направо гърлото ме стегна от смесени чувства!
    Прочетете това, откровенци!
    Браво и ти желая търпеливо море!
  • !!!!!!!
Предложения
: ??:??