Със шепот ще те будя сутрин рано,
изричайки най-милите слова.
Наум ще ги изричам само,
а ти ще ги разчиташ със душа.
Душите ни отдавна предусещат,
на другия емоциите те четат,
и вплитат тайнствено копнежа
с ухание на ласки в утринта...
A тихото сияние в очите,
премрежени от нежността,
огньове пали във гърдите...
потъваме и двама в Вечността...