Потъване във Вечността
Със шепот ще те будя сутрин рано,
изричайки най-милите слова.
Наум ще ги изричам само,
а ти ще ги разчиташ със душа.
Душите ни отдавна предусещат,
на другия емоциите те четат,
и вплитат тайнствено копнежа
с ухание на ласки в утринта...
A тихото сияние в очите,
премрежени от нежността,
огньове пали във гърдите...
потъваме и двама в Вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
