26 feb 2007, 22:12

Повярвай ми...

  Poesía
1.7K 0 5
Повярвай ми, обичах те аз силно,
повярвай ми, обичах те до край,
но знай, че ти направи всичко,
с което погуби земния ни рай!

Повярвай ми, аз знам че ме обичаш,
но втори шанс не ще дада
и въпреки, че още те обичам,
ако трябва с любовта си ще умра.

Повярвай ми, бъдещето очертавах,
бъдеще, далеч по-различно от това,
но знай почти те аз забравих
и друг човек съм аз сега.

Повярвай ми, в тоз миг еднакво ни боли,
дори да мислиш, че съм с ледено сърце,
но знай и в мене тихичко ръми,
зад това студено ледено лице.

Повярвай ми, аз винаги ще пазя
твоя образ в моето сърце,
и никога не ще забравя
морето в твоите очи и мокрото лице!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми ! Полза от втори шанс няма,аз дадох и трети и четвърти,но нищо не спечелих ... Поздрав !
  • Много тъжно ;( Ама много много хубаво!
  • Наистина е много хубаво.Поздрави за стиха
  • Ух...прекрасно е, само че много се натъжих може би, защото и аз небих дала втори шанс на любимия човек...
  • Моника, мерси много радвам се че ти харесват и да.. аз сам ги писала

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...