11 sept 2007, 15:33

Позна ли ме?

  Poesía
1K 0 30
Позна ли ме?Край циганката бедна,която ти предсказваше съдбата.И аз бях там, във есенния вятър,който ти разрошваше косата!

Позна ли ме?Когато в тъмното се върнахи тихичко на клепките застанах.Във сънищата твои се превърнахи цяла нощ при тебе аз останах.

Позна ли ме?Когато целият от студ трептеше,с косите си направих ти одеало.От самота душата ти крещеше,а аз обгръщах мъжкото ти тяло!

Позна ли ме?В онази страст, коятодо кръв изгаря нервните ти клетки.В живота ти нахлух като торнадо,болезнено отдадох се изцяло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...