Леле, как са ме притиснали
тез семейни задължения!
Сутрин, вечер, майко, писна ми!
Все да слушам чужди мнения...
„Туй защо си го сготвúла?!
В него няма грам месо!!!
-Може ли бе, сине, мили,
да ядеме все едно!
-Дрехите ми – те къде са,
пак ли всички са изпрани?!
А, на простора са, там са,
и от вчера не прибрани!”
Ядене, пране, компоти-
пълен хаос!Там на двора,
май че спря да ми работи
мозъкът от преумора...
В този слалом всеки ден-
бързам, бягам...Уморих се!
Моя собствен ден Рожден
го пропуснах.Засрамих се!
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados
Познах се
Никак не ми е чуждо