11 jul 2006, 10:49

ПОЗНАВАМ ОЧИТЕ... МОКРОТО ГИ ИЗДАВА 

  Poesía
901 0 16
Не ми казвай, че
сълзите ти
нощем не плачат.
Тайничко.
Познавам очите... Мокрото
ги издава.
От студ треперят завивките.
И душатата ти стене.
На мили високо в синьото...
Аз съм звезда.
Давам ти силата. Ти си сама.
Но пак си същата... Оная,
която не спирам да виждам
и да обичам.
При тебе, невидим съм.
Не можах да дочакам залеза
станах небе. И луна...
Хайде! Спри болката!
Аз те обичам...
И не мога да те гледам така!
Тъжна си днес. Но утре,
ще ти пратя слънцето,
за да видя - усмивката
на лицето и устните...
Ето така. Красива си, Господи,
без мокрото в очите.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??