11 июл. 2006 г., 10:49

ПОЗНАВАМ ОЧИТЕ... МОКРОТО ГИ ИЗДАВА

1K 0 16
Не ми казвай, че
сълзите ти
нощем не плачат.
Тайничко.
Познавам очите... Мокрото
ги издава.
От студ треперят завивките.
И душатата ти стене.
На мили високо в синьото...
Аз съм звезда.
Давам ти силата. Ти си сама.
Но пак си същата... Оная,
която не спирам да виждам
и да обичам.
При тебе, невидим съм.
Не можах да дочакам залеза
станах небе. И луна...
Хайде! Спри болката!
Аз те обичам...
И не мога да те гледам така!
Тъжна си днес. Но утре,
ще ти пратя слънцето,
за да видя - усмивката
на лицето и устните...
Ето така. Красива си, Господи,
без мокрото в очите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова е вълнуващо, спира дъха.... и разплаква
  • великолепно е
  • Тъжна си днес. Но утре,
    ще ти пратя слънцето,
    за да видя - усмивката

    Ех, де да имаше кой да ни праща слънцето щеше да има по-малко плачещи очи, по-малко самоубийства може би
  • Веси толкова красота изилваш чруз перото си, и толкова неподправени чувства!
    Поздравления за истинския стих мила!
    Бъди обичана и щастлива7)
  • Много , много ме развълнува!
    Благодаря за красивия стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....