Търсиш ли ме в допира на друга кожа?
Будуваш ли ме в тихото на чужди нощи?
Боли ли споменът повече от ножа
и разбра ли, че без мене няма "още"?!
Тежи ли ароматът на непознатите коси?
Пада ли на мястото си всяка дума?
Виждаш ли света си в две очи
или е празно и студено като зима?!
Награда е, когато сбъдват се мечти
и съдба е пътят ни към тях.
Страшно е, когато място не им отредиш
и сам превърнеш живота си в прах.
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados