13 dic 2011, 21:28

Пратеник на любовта

627 0 1

 

Влюбено момче през есента

откъсна златен кленов лист,

нежно то докосна го с уста,

гали  го със погледа лъчист.

 

Дълго шепна пламенни слова,

призна му нежната си тайна,

леко го подхвърли след това

и тръгна след нощта омайна.

 

А листът направи пирует

и се спусна леко  на земята.

Вятърът, с почистване зает,

във въздуха го запремята.

 

Листът, пламнал от смущение,

кацна като птиче във водата.

Реката го пое с вълнение –

красива брошка във позлата.

 

Закичи се, огледа се в небето

и влюбена, от обич  засияла,

радостно се втурна към морето,

от мечти и щастие преляла.

 

Но преди с морето да се слее,

закичена с листото златно

и химни с радост да  запее

за  срещата им   благодатна,

 

едно девойче  я посрещна,

грабна ù листенцето красиво,

после във  беседката отсреща

скри се развълнувано, щастливо…

 

Целуна то  листото златно,

разчете писъмцето  нежно.

Върна  го по вятъра обратно

в малкото градче крайбрежно.

 

Листчето   блестеше от любов

и сякаш от любов трептеше.

Понесло поверения му  зов,

между влюбените то  летеше.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...