11 ago 2007, 15:11

ПРАВИЛАТА НА ЖИВОТА

  Poesía
801 0 6

Съдбата номер пак ми изигра -
моята любов и този път прогони.
Въвлече ме отново в своята игра,
игра, в която нямало закони.

И тъй в таз игра без правила
попадам аз, под ударите на живота
и обхванал ме със своите пипала,
играя ролята си, както мога.

Както мога аз живея,
както мога аз обичам,
както мога аз копнея,
както мога аз изричам,
мислите си на часа,
без капка колебание,
без никаква лъжа,
истината аз изричам,
без грим и суета.

И тъй играя всеки ден,
в играта на живота изморен
и ден след ден аз пак се втурвам
към щастието свое устремен.

Очаквам аз да ме споходи,
че него заслужавам аз,
че самотата тежка да прогоня
желая аз в този час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за милите думи! Ще сложа още някой и друг стих тук А по принцип ги качвам на сайта си.
  • Поздрав и отличен!
    Добре дошъл в семейството на "Откровения"!!!
  • Поздрави за добре дошъл в Откровения и от мен!
    Чудесен стих!
  • Добре дошъл и от мен, Явор!
    Добър старт в Откровения!
  • Добре дошъл и успех.Щом приемаш живота като игра няма страшно.Играй и победи себе си...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...