Съдбата номер пак ми изигра -
моята любов и този път прогони.
Въвлече ме отново в своята игра,
игра, в която нямало закони.
И тъй в таз игра без правила
попадам аз, под ударите на живота
и обхванал ме със своите пипала,
играя ролята си, както мога.
Както мога аз живея,
както мога аз обичам,
както мога аз копнея,
както мога аз изричам,
мислите си на часа,
без капка колебание,
без никаква лъжа,
истината аз изричам,
без грим и суета.
И тъй играя всеки ден,
в играта на живота изморен
и ден след ден аз пак се втурвам
към щастието свое устремен.
Очаквам аз да ме споходи,
че него заслужавам аз,
че самотата тежка да прогоня
желая аз в този час.
© Явор Иванов Всички права запазени