9 sept 2007, 16:23

Празнота

  Poesía
1.2K 0 2
 

Затварям очи и потъвам в тишината,

усещтам самотата така позната.

Очите ми парят, сълзите пак напират,

но аз безпомощно гледам как не спират.


Оставих се на произвола на съдбата,

забравила  любовта, радостта, топлината.

Самотата отново се връща,

но аз безпомощо гледам как ме прегръща.


Искам да дойде съня - тих и тъмен,

да скоча от скалистия връх стръмен.

Вените ме болят, кръвта пари

и иска само да бликне от раните стари,

а аз безпомощно гледам как заспивам

и спомените си опитвам да изтривам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...