Усещах студената празнота в душата си,
всеки ден тя ставаше все по-голяма и голяма.
Виждах мрака ,който все повече ме обгръщаше.
Чувах гласа и ,той ставаше по-ясен с всеки ден ,а тя бе мъртва от  повече от 10 години, чувах как ме вика ,борех се със себе си,исках да отида ,исках да я прегърна ,да кажа ,че я обичам.
Изведнъж тишината ме обзе ,спрях да я чувам , очаквах смъртта.
Виждах само едно бяло петно ,което с всеки изминал ден ставаше по-голямо. Петното изчезна ,изчезна заедно с живота ,сега се реех ,реех се с нея ,държах я за ръка и не я пусках ,защото знаех ,че ако я пусна ще я изгубя за винаги.