2 abr 2019, 8:29

Пречистване

  Poesía
346 4 9

Росата – туй сълзите са на Бога,

че всеки ден е следваща разлъка.

С разходката си, утрин босонога

нозете в опрощение окъпа.

 

За да пречисти всяка наша мисъл,

до корен да изтръгне всяка болка.

Събуждането е родилен писък

и всичко със въпрос започва – Колко?

 

Не искам нищо в този свят да меря,

ни обич, нито радост, нито мъка.

И сякаш лист, неволно аз треперя,

изпълнен със Божествена заръка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се на коментарите ви - Пепи, Райна, Наде, Роси, Елена, Еси, Гавраил, Ели! Поздрави!
  • Прекрасен стих!!! Специални поздрави за този стих, Дани! Много е силен!
  • "И всичко със въпрос започва-Колко".
    Поздравление!
  • "Не искам нищо в този свят да меря,
    ни обич, нито радост, нито мъка."!!!
    Браво, Дани!
  • Много хубав сних, Дани, хареса ми посланието... блажен си, щом си почувствал Божествената заръка.
    Дай Боже всекиму!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...