26 ago 2005, 9:57

Пред края

  Poesía
1K 0 1
Разгледай себеси през моите очи,
и меланхолията няма вече да горчи.
Докосни през мен светът на свойта суета
и той ще изгори ненужната лъжа.
Червеният рубин на твоите желания
загубен е във ямата на твоите страдания.
Затворен в свойта клетка спи срамът,
единствен той не следва твоя път.
Момичето красиво е покрито с голота
а тя е истинският първообраз на света.
И хаосът е също сянка на света
-непредсказуем съм откъснат от реда.
Недей да търсиш смисъл в този лабиринт,
светът е честен колкото и мъртвият инстинкт.
Недей да търсиш силата си в Божествата
- и те зареждат се във на Богините леглата.
Виновна не се чувствай за моето разочарование,
да съм разочарован е едно от моите призвания.
Пред края не се питай кой какво е-
Определено смисълът погребан е в скривалището мое.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно е.Допада ми.Допадаш ми, ако това е истинското ти АЗ

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...