Пред края
и меланхолията няма вече да горчи.
Докосни през мен светът на свойта суета
и той ще изгори ненужната лъжа.
Червеният рубин на твоите желания
загубен е във ямата на твоите страдания.
Затворен в свойта клетка спи срамът,
единствен той не следва твоя път.
Момичето красиво е покрито с голота
а тя е истинският първообраз на света.
И хаосът е също сянка на света
-непредсказуем съм откъснат от реда.
Недей да търсиш смисъл в този лабиринт,
светът е честен колкото и мъртвият инстинкт.
Недей да търсиш силата си в Божествата
- и те зареждат се във на Богините леглата.
Виновна не се чувствай за моето разочарование,
да съм разочарован е едно от моите призвания.
Пред края не се питай кой какво е-
Определено смисълът погребан е в скривалището мое.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Дончев Todos los derechos reservados