Разгледай себеси през моите очи,
и меланхолията няма вече да горчи.
Докосни през мен светът на свойта суета
и той ще изгори ненужната лъжа.
Червеният рубин на твоите желания
загубен е във ямата на твоите страдания.
Затворен в свойта клетка спи срамът,
единствен той не следва твоя път.
Момичето красиво е покрито с голота
а тя е истинският първообраз на света.
И хаосът е също сянка на света
-непредсказуем съм откъснат от реда. ...