7 may 2021, 18:45  

Пред портите на самотата

  Poesía
616 11 10

Пада самотата като ято.

Надупчените покриви пищят...

Ето го - зеленото море,

ето ги и върховете на тревата...

и люспата синьо небе.

...Краката се люлеят -

пада самотата. -

Онова отверстие над мен.

Замахналият залез над житата.

Парчето песен, със което е увит

металическият тембър на деня...

 

И това, което ще ме придружава по-нататък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно стихо, Младене! Поздравления!
  • Силно въздействащо!...Сякаш кърви този стих...
  • “ Замахналият залез над житата.” - много е красиво! Поздрав!
  • Отново великолепна поезия, Младене! Възхищавам ти се, май съм ти го казвал... поздравления!! Браво!
  • Самотата убива, но и възражда!
    Творческата самота минава през страданието на живота и любовта.
    Изкуството е изпитание на моралната сила.
    Поздравления за творбата, Младен!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...