vega666 (Младен Мисана)
1673 14319
7.05.2021 г., 18:45 ч.  

Пред портите на самотата 

  Поезия
463 11 10

Пада самотата като ято.

Надупчените покриви пищят...

Ето го - зеленото море,

ето ги и върховете на тревата...

и люспата синьо небе.

...Краката се люлеят -

пада самотата. -

Онова отверстие над мен.

Замахналият залез над житата.

Парчето песен, със което е увит

металическият тембър на деня...

 

И това, което ще ме придружава по-нататък.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно стихо, Младене! Поздравления!
  • Силно въздействащо!...Сякаш кърви този стих...
  • “ Замахналият залез над житата.” - много е красиво! Поздрав!
  • Отново великолепна поезия, Младене! Възхищавам ти се, май съм ти го казвал... поздравления!! Браво!
  • Самотата убива, но и възражда!
    Творческата самота минава през страданието на живота и любовта.
    Изкуството е изпитание на моралната сила.
    Поздравления за творбата, Младен!
  • ...Краката се люлеят -
    пада самотата. -
    Много силно и въздействащо! Много красиви сравнения, крещяща самота, възел от чувства! Поздравления!
  • Проклятието самота! Силно въздействащ стих! Направо потръпнах!
  • Красиви метафори оплетени в мрачните филизи на самотата.
  • Реалистично мрачно и мистично картинно.
  • Много хубаво, Младен! Само, че навява тъга, със "замахналият залез над житата"и песента която ще те следва нататък! Поздрав от сърце!
Предложения
: ??:??