Пред портите на самотата
Пада самотата като ято.
Надупчените покриви пищят...
Ето го - зеленото море,
ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе.
...Краката се люлеят -
пада самотата. -
Онова отверстие над мен.
Замахналият залез над житата.
Парчето песен, със което е увит
металическият тембър на деня...
И това, което ще ме придружава по-нататък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
