21 mar 2019, 16:15

Пред пролет

  Poesía
789 10 13

Над очите ми, пълни с предчувствие,

нови облаци ядно дишат.

Клонът в гръб ме издърпва за плитката

и заравям лице в кишата.

 

Сякаш аз съм неволно виновната,

че се  разсънила  нивата,

и след мъглата-отровница

ме запали на Слънчо огнивото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Веселина! Пак се отбивай при мен!
  • Няма връщане назад, Иржи!
    Благодаря, че ме четеш!Прегръдка от мен!
  • Това е най-приятното време-усещането,че идва пролет!....Няма вина,зимата в края си започва да омръзва!С малко думи си нарисувала тая картина,Светличка!
  • Благодаря ти,Пепи! Слънчево настроение да имаш!
  • Силно!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...