Пред теб девойко запевам,
що си ме мен приемала.
За недъзите дето последвам,
срещу мене си нищо казала.
Любов от тебе щом вземам,
път си ми сал показала.

По майчини те ласки поисках,
па те по мене майка давала.
Тебе те с пръстен поисках,
кога си ми сърце подавала.
Сетне те годненица наричах,
щом съглашие по мен си зовала.

Общо ни време пойде насетне,
да заедно бъдем навеки.
Лицето ни дори да повехне,
животът с рожба ще ни подкрепи.
После ще ни с гайда душата олекне,
кавал ще ни сърцето закрепи.

Пред Вази идвам да взимам,
никакво богатство не искам.
За тебе дошъл съм да имам,
с кумовете порти натискам,
Докато се порти отключат,
у дома ти да вляза.

Ръката ти ще да взема ,
по пътя наш към вечността.
Родителски пост ще да заема,
Дал обет безкраен със тебе,
обрекъл се на верността.