Пред трудната любов се коленичи. И се мълчи, като в порутен храм. Пред нея няма рози, ни икони. Но нея точно няма да ти дам. Стрелките и не бият във сърцето, ала дълбаят във душата и с кинжал под слънчевия сплит във междуребрието. Лицето и е цялото опръскано със кал. Тя - трудната, се ражда трудно. Без думи, без излишества, и без лъжи. Зачева се, от най- дълбокото... Не искай точно нея да ми вземеш ти! Защо се чудиш днес, че пак летя? Догоних я с агонията във душата и напоих във нея моите крила пълзейки, с капки кръв по колената.
Хубав, силен стих, Джейни!!! Много вълнуващ!
Може да са ни наранени колената от трудната любов, но щом крилата ни остават здарви, значи пак ще ни има...
Прегръщам те за този стих!
Тя , трудната любов е изпитание,
по пътя на душата ни, към Бог!
Запазим ли я, съхраним ли вярата,
тя, трудната, преминат е урок!
Прегръщам те с много обич!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.