20 ene 2021, 0:01

Пред твоето небе, Родино 

  Poesía
886 3 6

 

Има дни, във които стоя

и се взирам в небето ти синьо.

Ту въздишам, ту кротко мълча

пред лицето ти, мила Родино.

 

Нямам думи, с които пред теб,

да изкажа така любовта си,

че душата ти да разбере

ти за мене какво си, каква си...

 

Ти си въздухът, който поех.

Вятър, с който обичах да тичам.

Ти си златното житно поле

и димящата мамина пита.

 

Ти си облаче-лодка в зори,

със което аз плавах и плавам,

подарило ми толкоз мечти,

че от тях даже с обич раздавам.

 

Ти си щедрата, рохката пръст,

дето днеска децата ми храни.

Ти си храм, а небето ти - кръст,

и пред теб до земи се прекланям.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??