5 ago 2018, 22:34  

Пред вратите ти, Господи

  Poesía
595 1 1

Това нашето не е любов.
То по-скоро е нервно потропване
пред вратите Ти, Господи.
Закъснели сме. 
Някой катинара
е хлопнал.

 

Като две смутени деца.
(И наистина имената ни 
са библейски).
Закъсняхме да се обичаме,
Господи.
Закъсняхме за срещата.

 

Това нашето не е любов.
То е краят на пътя
самодостатъчност.
А надеждата за любов,
Господи,
тя е при тебе,
оттатък.

 

 

 

Публикувано във:

  • Алманах "Нова българска литература", 2009, Буквите публишинг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...