5 ago 2018, 22:34  

Пред вратите ти, Господи

  Poesía
593 1 1

Това нашето не е любов.
То по-скоро е нервно потропване
пред вратите Ти, Господи.
Закъснели сме. 
Някой катинара
е хлопнал.

 

Като две смутени деца.
(И наистина имената ни 
са библейски).
Закъсняхме да се обичаме,
Господи.
Закъсняхме за срещата.

 

Това нашето не е любов.
То е краят на пътя
самодостатъчност.
А надеждата за любов,
Господи,
тя е при тебе,
оттатък.

 

 

 

Публикувано във:

  • Алманах "Нова българска литература", 2009, Буквите публишинг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...