вярвах ти,
вярвах ти с цялото си сърце,
а ти ме предаде...

обичах те,
обичах те с цялото си сърце,
а ти ме предаде...
     
***

потънала в мисли,
с блуждаещ поглед, вперила в пространството,
с очи стъклени, от болка потъмнели, безкраино тъжна,
без сили отново да простя,
опитвам се да забравя теб и любовта измамна...

има ли по-страшно от болката, проникваща в тялото,
завладяваща разума,
разрушаваща душата...
има ли по-страшно
от наказанието да бъдеш измамен
от мисълта, че вярвал си, че бил си предаден...

объркани мисли,
далечни слова,
за любовта, неподвластна на никоя буря до сега...

и как да вярвам отново в теб и твоята душа
как да запазя само за теб любовта
ще мога ли...
а ти го заслужаваш,нали

и колко още да страдам и колко още да боли, сърцето ми изстива,
а не искам, разбери

и някои изпя любовта е отрова
но тя е отрова и лек за душата и сърцето.
дава сила и разрушава мечтите
прави те щастлив и предизвиква сълзите...

душата ми е пълна със тъга
но ще запазя ли любовта
или може би друг някои ден ще ми нашепва тези измислени слова за любов, жива до края на света...