Nando (Георги Зафиров)
93 317
8 ene 2008, 10:17

Предадена 

  Poesía
1167 0 9
Сълза горчива стъклена се стече
по бузата ти - нощен кехлибар,
и спомени горчиви тя завлече,
по тялото ти - бледа жар.

Обичаше и ти безгрешно,
даряваше - дори за теб да не остане,
но щастието няма да е вечно,
премеждие е то, измама...

Винеше твоето сърце невинно,
душата си на дявола предложи,
не вярваш, че ще има обич чиста,
в която добротата си да вложиш.

С глава извърната встрани от болка,
стенание напира във гърдите,
една душа предадена не може
отново истинското да обича.

За теб животът стана битка,
в която срещу себе си вървиш
и щастие не идваше отникъде,
и не намери смисъл, за да продължиш...

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!!!
    Браво!!!

  • Сълза горчива стъклена се стече
    по бузата ти - нощен кехлибар

    но щастието няма да е вечно,
    премеждие е то, измама...


    една душа предадена не може
    отново истинското да обича.

    !!!
  • Има смисъл, повярвай!
    Поздравявам те!
  • Прекрасен стих и силно затрогващ!Поздравления!
  • От всяко положение ,изход има,стига Вярата да не изгубим!
    Привет Гошо!
    Чудесен стих!
  • Винаги има смисъл, Георги!!! Бисер си сътворил!!! Поклон!!!
  • Много ми хареса този стих!Поздравявам те!
  • Да приемем предизвикателството...и след болката пак да обичаме!Поздрав,прекрасно е!
  • Много стойностна и красива творба!
    с обич, Георги.
Propuestas
: ??:??