Предадена
Сълза горчива стъклена се стече
по бузата ти - нощен кехлибар,
и спомени горчиви тя завлече,
по тялото ти - бледа жар.
Обичаше и ти безгрешно,
даряваше - дори за теб да не остане,
но щастието няма да е вечно,
премеждие е то, измама...
Винеше твоето сърце невинно,
душата си на дявола предложи,
не вярваш, че ще има обич чиста,
в която добротата си да вложиш.
С глава извърната встрани от болка,
стенание напира във гърдите,
една душа предадена не може
отново истинското да обича.
За теб животът стана битка,
в която срещу себе си вървиш
и щастие не идваше отникъде,
и не намери смисъл, за да продължиш...
по бузата ти - нощен кехлибар,
и спомени горчиви тя завлече,
по тялото ти - бледа жар.
Обичаше и ти безгрешно,
даряваше - дори за теб да не остане,
но щастието няма да е вечно,
премеждие е то, измама...
Винеше твоето сърце невинно,
душата си на дявола предложи,
не вярваш, че ще има обич чиста,
в която добротата си да вложиш.
С глава извърната встрани от болка,
стенание напира във гърдите,
една душа предадена не може
отново истинското да обича.
За теб животът стана битка,
в която срещу себе си вървиш
и щастие не идваше отникъде,
и не намери смисъл, за да продължиш...
© Георги Зафиров All rights reserved.
