Излъга ме! А, уж кълнеше се във вярност!
Предател - това е вече твойто име!
Нали все нямаш време, а сега твърдиш е рано
и животът бил пред нас, за да обичаме.
Нали безброи пъти бе разбито
и все кървеше и проклинаше живота,
сега защо туптиш за нещото , което
така копнееше да бъде спомен?
Кога ти минаха и болката, и раните,
които ни дълбаеха до смърт?
Сега ли спомни си, че искаш щастие,
та и през несгодите пробиваш път?
За тебе вечно стиховете си ще сричам,
ще търся откровеност от лъжец
и защо допусна толкоз силно да обичам.
Защо, предателю, защо сърце?
© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados