29 ago 2007, 18:51

Предателство 

  Poesía
753 0 9
С ръце на земята аз всичко предавам.
Без близки, без мен и без вас продължавам.

Тихо, Всезнаещи! Аз не искам съвети.
И не искам да слушам. Бъдете проклети!

Махнете се истини! Уморих се от сиво.
Ела с мен, Илюзия! Да живеем щастливо.

Довиждане, свят! Сега аз те предавам.
За твоите грешки е жалко да страдам...

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това ми напомня, че светът ни отчуждава от себе си и ни предизвиква да копнеем по нещо, което няма да намерим в суровия му облик.
  • Браво! чудесна си!!!!!!
  • Въпреки липсата на оптимизъм, но от гледна точка на поезията, стихотворението е много силно.
  • Както винаги си много добра.Поздравления!
  • Плам, жар! Съвет не мога да ти дам, единствено мога да те изслушам!
  • Разбирам те, но никога никого не предавай.Пишеш хубаво , Петя, пиши. С обич.
  • ПИШИ!!!
  • виж,
    тревата е светещо зелена...
    (на снимката зад теб.)

    Струва ли си да си тръгнеш от света,
    като можеш да пишеш за него?
  • Точно така, това е адски вярно. 6...
Propuestas
: ??:??