29 ago 2007, 18:51

Предателство

  Poesía
909 0 9
С ръце на земята аз всичко предавам.
Без близки, без мен и без вас продължавам.

Тихо, Всезнаещи! Аз не искам съвети.
И не искам да слушам. Бъдете проклети!

Махнете се истини! Уморих се от сиво.
Ела с мен, Илюзия! Да живеем щастливо.

Довиждане, свят! Сега аз те предавам.
За твоите грешки е жалко да страдам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ми напомня, че светът ни отчуждава от себе си и ни предизвиква да копнеем по нещо, което няма да намерим в суровия му облик.
  • Браво! чудесна си!!!!!!
  • Въпреки липсата на оптимизъм, но от гледна точка на поезията, стихотворението е много силно.
  • Както винаги си много добра.Поздравления!
  • Плам, жар! Съвет не мога да ти дам, единствено мога да те изслушам!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...