29 авг. 2007 г., 18:51

Предателство

908 0 9
С ръце на земята аз всичко предавам.
Без близки, без мен и без вас продължавам.

Тихо, Всезнаещи! Аз не искам съвети.
И не искам да слушам. Бъдете проклети!

Махнете се истини! Уморих се от сиво.
Ела с мен, Илюзия! Да живеем щастливо.

Довиждане, свят! Сега аз те предавам.
За твоите грешки е жалко да страдам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това ми напомня, че светът ни отчуждава от себе си и ни предизвиква да копнеем по нещо, което няма да намерим в суровия му облик.
  • Браво! чудесна си!!!!!!
  • Въпреки липсата на оптимизъм, но от гледна точка на поезията, стихотворението е много силно.
  • Както винаги си много добра.Поздравления!
  • Плам, жар! Съвет не мога да ти дам, единствено мога да те изслушам!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...