6 jul 2008, 6:59

Предателство

  Poesía
1.1K 0 1

Защо ли плача аз сама?

Защо потънала в тъга съм?

Защо ли плача в самота,

а теб те няма, аз сама съм!

Ти си с другата, аз зная,

но защо обичам те сега.

И повтарям си "това е краят",

но дали ще издържа така?

Ти си с нея и какво?

Приятелството ни разби?

Но аз зная само едно,

тя сломена пред мен ще се яви!

Ще моли тя за прошка, но уви,

сърцето ми не ще сломи,

измяната не ще простя,

дори и на приятелката си "добра"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напомни ми ... моята ранна поезия!!!Откривам се тук!!!
    Поздравления!!!Прекрасен стих, макар и тъжен!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....