Jul 6, 2008, 6:59 AM

Предателство

  Poetry
1.1K 0 1

Защо ли плача аз сама?

Защо потънала в тъга съм?

Защо ли плача в самота,

а теб те няма, аз сама съм!

Ти си с другата, аз зная,

но защо обичам те сега.

И повтарям си "това е краят",

но дали ще издържа така?

Ти си с нея и какво?

Приятелството ни разби?

Но аз зная само едно,

тя сломена пред мен ще се яви!

Ще моли тя за прошка, но уви,

сърцето ми не ще сломи,

измяната не ще простя,

дори и на приятелката си "добра"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напомни ми ... моята ранна поезия!!!Откривам се тук!!!
    Поздравления!!!Прекрасен стих, макар и тъжен!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...