24 mar 2005, 17:49

Предчувствие

  Poesía
1.1K 0 3

      ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

Под мартенското слънце

на пейката самотна

до тихата алея

край езерцето китно

във парка благодатен

при мен поседна плахо

предчувствие за лято...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че стихотворението ми е станало повод за написване на друго. Много символично е, че твоето се появява в юлското утро. Остава да го публикуваш и при другите си творби.
  • Предчувствие за лято
    в очите ми извира.
    В безкрайността на ято
    то тихичко пулсира
    и бърза да изгрее
    в дъгата цветокоса.
    Предчувствие за лято
    в сърцето си аз нося...
    Много вдъхновяващо ми подейства стиха ти!
    Поздрав!
  • Точно сега си му е времето на това предувствие и то не лъже
    С поздрав Светозар
    Споделям го - и моето е същото предчувствие

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...