Как със зеници ме поглъщаш,

дълбоки от зелена топлота.

Сърцето ми в листо превръщаш.

Без страх очаквам  есента.

Тъй бурна беше мойта пролет.

През мен вилняха ветрове.

Тъй стръмен летният ми полет.

Безспир изкачвах върхове.

И гледай -  лятото преваля.

Пресъхват волните треви,

и страстни пориви прегарят,

и нещо в мен тъжи, тъжи...

Аз лист ще бъда тиха, нежна

на твоя златен листопад.

И в твоята любов безбрежна

ще влея своя водопад

на болки, страсти и неволи,

на устрем, гръм и дъждове...

Виж, идва есен! А какво ли

за мен със теб ще донесе?