kitke
28 el resultado
И нека със теб се разминем сега!
Всеки по своята самотна пътечка.
Продължи! Не поспирай! Да остане така!
Живяла съм толкова дълго без случки…
На този, най - пъстър и сладък парфюм ...
  267 
Уморената любов е странно тиха
босо стъпва по безстрастно ложе.
Изболяла глас във пет-шест стиха,
Любовта изстива тихо. Тя го може.
Уморената любов си тръгва сляпа. ...
  287 
И може да искаш до пръсване
до рана, до кокал, до смърт
до шепот, до поглед, до милване…
Да изчезнеш, до въздух без плът.
Може! Но някак усмихваш се… ...
  371 
Ще останеш ли, когато дойде нощ
А очите ми от жар са се родили в пепел
Пак ще милвам челото ти в полунощ
Но ръката ми ще е като бодлива плевел
Гласът ми ще проскърцва - порта стара ...
  515 
Огледай се в очите ми. Сега.
Безплътен, без ръце, с душа до голо
Без допир, и без устни. По тъга
Само мисъл, глас, копнеж, тревога...
Огледай се в очите ми. Сега. ...
  615 
Днес не съм ти симпатична
Днес, навярно ще мълчим.
Не е страшно. Имам книга.
Слушам даже глас любим.
Да горчи ми, но е тръпка ...
  546 
СРЕЩА
Случайна среща. На паважа…
Между изплюти всякакви цитати
измачкани, предъвкани, изпрани..
Случайно срещнах Мисълта ти! ...
  540 
Понякога сънувам приказки
със цвят и мирис на липа...
Един творец във глухи петъци
рисува с пръсти листопад!
И после в мълчалива събота ...
  611 
Силните не плачат от тъга.
Силните ще плачат от обида.
В сълзите им няма суета,
даже няма да ги видиш…
Текат навътре, зорко скрити ...
  721 
Загубих те някъде из прашните пътища
На този наш труден живот
Из калните сечища на обиди - оброчища
На глуми и хорски охот
Загубих те някъде, а едва те намерих ...
  578 
Защото в теб потъвам сутрин,
в очите ти, очакващи съня да ме напусне
и ме обгръщаш във зелена ведрина!
Защото в теб се сгушвам вечер
след бури, ветрове и прашни срещи, ...
  724 
Сълза
Ражда се дълбоко в мен,
някак бавно се събира.
Като пчела родена в плен
жужи, върти се и не спира. ...
  793 
Сега си ми нужен
Сега си ми нужен! В студената утрин
да стоплиш постеля със ласка в просъница,
с котешка нежност ръце да прокараш
по всяка извивка на моята дрямка. ...
  877 
Душата ми е гълъб болен,
изгубил своето крило,
угаснал поглед вперил
в синевата, в своето било...
Било е лято, и било е волно. ...
  877 
Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...
  827 
Обичам те
Обичам те! Болезнено и страстно.
Обречено. Завинаги. Сега!
Обичам те! И е така прекрасно…
Страдание без рана. Любовта! ...
  871 
МОЕ ДЕТЕ
Очите ти плачат или се усмихват,
очите ти молят или се гневят,
в очите ти светлината е стихнала,
в очите ти, мое дете, е светa. ...
  971 
Когато те обичам
В жълто съм, когато те обичам,
топла светлина за теб извирам,
с устни на безкрая те обричам,
с пръсти те рисувам и намирам. ...
  959 
Ако те има...
Ако те има, аз ще те намеря
сред сенките на минали години.
На кръстопът и двамата поспрели
към ада или райските градини. ...
  1199 
Стон на китара
Китара греховно към нещо ме дърпа,
рисува ми ласки, шампанско, рубини,
избухва в червено - заря от желания,
прелива във пяна шумяща, тръпчива. ...
  845 
Кое е любовта
Кое е любовта?
Сърце в аритмия, будилници.
Очи без зрение или през твоите видели
път от срещи и раздели, ...
  802 
СЪМ
Аз съм хаплива,
крайно цинична,
първична и даже
безкрай саркастична. ...
  851 
Душа
Колко можеш ти да понесеш?
Душа!
Каква ли карма носиш?
Виж, брули те безмълвие, лъжа! ...
  773 
Ти вкусвал ли си теменужна нощ,
отпивал ли си морското дихание?
Докосвал ли си топъл летен дъжд?
Потъвал ли си в горското ухание?
Дочувал ли си шепот на вълната, ...
  937 
Как със зеници ме поглъщаш,
дълбоки от зелена топлота.
Сърцето ми в листо превръщаш.
Без страх очаквам есента.
Тъй бурна беше мойта пролет. ...
  711 
Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...
  799 
Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.
Преместих деня ти, нощта ти погубих,
Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях
заспали инстинкти - във тебе събудих.
Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се. ...
  879 
Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...
  901 
Propuestas
: ??:??