29 nov 2014, 21:33

Преди да съмне...

  Poesía
812 1 12

Прегърни мечтата,

преди да съмне

Истината...

  ... преди да се огледаш

в спомена

и срешеш мислите,

преди да облечеш тъгата

и сложиш наметалото-илюзия,

преди да си обул съмнението

и си прекрачил

прага на вярата...

Целуни мечтата,

преди да съмне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех,Веси,Веси.....познати,несресани мисли...и чувства...
  • Благодаря на всички...
  • Всъщност,мечтите ни са бъдещите планове,които пъдсъзнанието трябва да изпълни,а щом ги целунем,сякаш слагаме печата на времето!Харесах!
  • Само тогава, когато "целунеш мечтата преди да съмне",
    можеш да продължиш напред, другото не е живеене, а
    само безлично съществуване... Мъдро поетично бисерче
    си сътворила, Веселка! Поздрави и от мен!
  • Много нежна и приятна творба, която подтиква към един поглед назад преди прекрачването на прага- поглед към стая, пълна с мечти и топлина. Хареса ми!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...