20 may 2019, 23:49

Преди старта...

  Poesía » Otra
325 2 1

 

 

 

Преди старта...

 

Ракетата е заредена,

последни думи преди Старта...

Над мен е Цялата Вселена –

на Неизвестното с хазарта...

 

Понеже малко вярвах в Бога ли

от Сатаната се страхувах,

но в тяхното единство можех

и тук добре си съществувах!...

 

... А днес безумното човечество

да търси Друг живот избира...

... С носталгията на Отечество –

зове ме спомен от Всемира...**

 

... В Живота (не тъй свят за жалост!)

макар неволно бях свидетел:

на Целият човешки хаос

и кривата му добродетел!...

 

Във лицемерните си кризи

клейми сам лукса си... Излишния...

... но никога от Двете ризи

не даде той една на ближния!...

 

И проповядва уж смирение,

а в битките се забавлява –

войни все води с настървение

с надежда за триумф* и слава...

 

****

... Обратното броене почна,

ракетата обви се с огън...

До мен със мисия безсрочна:

стоят и Дявола, и Бога!...

 

Гаранция за Път обратен

са те, че в тяхната компания

ще минат като миг приятен –

Космичските разстояния...

 

А Вятър трябва ми да дишам,

в скафандър как да оцелея,

макар в един Живот предишен

сам в Космоса да съм живеел!...**

 

... А вече знам, че да съм вечен

аз мога само на Земята:

благословен да съм обречен

със Вечността на Семената!...

 

06.05.2019.                                           

*тържествено посрещане на военоначалници

след победи

**живота на Земята е възможно да е пренесен

от звездите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...