15 dic 2008, 7:53

Предизвикателство

  Poesía » Otra
824 0 2
Тази вечер искам да разкажа,
за моя най-добра приятелка,
за кратко ще я наричам Тя.
Животът ѝ, макар и малък,
не веднъж, пресядаше кат залък.
Живя го Тя,
на два-три пъти
за малко да умря,
но въпреки това успя -
наново заживя.
В миналото, както казах,
много претърпя.
За жалост, случи се денят -
затвори своята врата,
без да разбере
прекъсна връзката си със света.
Чувствата ѝ
свършили са свойте дни,
а нямаше и други за мечти.
За мислите... не питай!
Погледа ѝ бе,
в други светове.
И сякаш виждах птица без криле!
Поезията на друг прочете Тя,
усети допир, заживя стиха
в осакатената душа.
Стихове четеше през деня и нощта
и мисли, чувства чужди - оживя
една ограбена душа.
Разтръска Тя глава,
разпери плахо своите крила,
тогава полетя.
Вдъхновявана от чуждите слова,
намери смисъла в това -
животът продължи с поезия.
Чудесно, тя успя!!!
И ако видиш там, някой като Тя,
да вдъхновява се от твоите слова,
той знае как е без крила,
навярно диша само заради полета!

Благодаря на поета, който без да знае,
със стиховете си предизвика желанието за живот на Тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...